Задавам си въпроса какво желае днешният човек, за какво се моли, към какво се стреми? Ако тръгна по улиците и направя анкета, вероятно ще чуя отговори – здраве, сила, успех, неотиваща си младост, жизненост и силa, качествени преживявания (което май наричаме радост), красота, време, чест, признание…
Но даваме ли си сметка, разбираме ли всъщност каква е първосъщността на всичко това, за което копнеем?!
Или тъй, лековато, даваме какво ли не и по какви ли не начини, за да достигнем само имитации на нещата, които искаме, а те все ни се изплъзват – нека си признаем, поне едно от тях… да, поне едно тях. Ако сме успешни, сигурно няма да имаме време, ако сме красиви, вероятно ще сме притеснени, че това ще си отиде, ако… хахха… не, нямах предвид това – поне едно ни се изплъзва със сигурност – Вечността! Защото дори и всичко пожелано да имаме, за всеки настъпва моментът, без да знае кога, когато всичко това престава! Смъртта!
Затова моето писмо днес е за Възкресението. Но не за Възкресението на Исус преди две хиляди години, а за възкресението на Словото Днес. За първосъщността на копнежите ни, за вечната сила, успех, младост, красота.
Христос ни подари най-голямата Надежда – Обещанието за безсмъртие, за възкресение, за живот в бъдещия свят. Какъв вечен живот ни обеща/подари Христос?! – обещаният вечен живот е Триединен, също като Бога, – Живот на духа, на душата, и на тялото.
Да именно – и на тялото!… но на тяло/плът от друго естество… Ние сме видели това възкресенско ново тяло – след Възкресението си и преди своето възнесение, Исус многократно се явява на верните си ученици в това обновено тяло и показва, че то има плът – той яде и пие с тях, казва на Тома „бръкни в раните“ ми, свидетелства, че не е просто дух, а е и плът. Но нова плът, различна – с други характеристики… “всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим“, казва по-късно ап. Павел… Това е второто възкресение, което очакваме – възкресението на тялото, и то е Реалност, която настъпва.
Но за ДНЕС по-съществено е Първото Възкресение – Възкресението на Духа и Душата на човека, което е Възкресението на Словото в Човека.
Какво представлява възкресението на душата и духа? Какъв е пътят за нас в това възкресение?
Първото възкресение – на духа и душата, единствено може да настъпи, докато сме още тук – в този свят на тление – то е придобиване на достъп отново до Божествените измерения на Истината, Правдата и Любовта, то е именно Възкресение на Словото в нас – на нашите концепции, мисли, чувства, светоглед, нагласи. То е възкръсване и възстановяване на Истината и Любовта (те са проекции на едно и също) в нас… Второто възкресение е възкресението в тяло, което има да настъпи и не знаем кога и как точно. Но в първото възкресение ние сме съучастници днес и сега.
Виждали ли сте стъпкани, унизени човеци, човеци лишени от възможността да изявят потенциала си, да творят, да бъдат пълноценни, човеци разпънати от противоречия, от немощ, от натиск или немотия? Същото може да си представим че се случва с Думите в нас (Словото в нас)… Думите са също в някакъв смисъл живи същества, които живеят у нас като мисли, преживявания, нагласи, и ние реално представляваме (сме) словото в нас – виж първото писмо „За Въплътеното Слово“…
Възкресението на Словото (мисли, чувства, нагласи) в нас е възвръщането в неговия Свят Първообраз на всяко естество-същност у нас – на всяка дума, понятие, преживяване. И в това възвръщане именно „разпнатото“, „разкъсаното“, „убитото“, „унизеното“, „принизеното“ у нас получава ново състояние на живот – от смъкнато от Божествени на земни места под действието на „Сатана“ (който е действието на лъжата, похотта, егото поставено на пиедестал, страха) в състояние на живот, творчество, бъдеще и смисъл.
Това възкресение се изявява чрез съединението на разкъсаните, разпънати, или унизени думи (понятия, мисли, чувства) в нас – от земни те стават многоизмерни, от реагиращи – отново творящи, от егоцентрични и търсещи себенасищане – пълноценни, от лабилни и слабовати – силни и побеждаващи. А възприятията и представите ни, които днес са ограничени в земното, видимото, в съществуващото в линейното време, възкръсват отново като неограничени, трансцендентни, многоизмерни. А оттам и Словото в нас, преживяванията ни, светогледът ни, начините, по които мислим и наблюдаваме света, се съединява (възкръсва) отново в многоизмерност. Това е Първото Възкресение. Този процес има множество аспекти, но като резултат придобиваме в действителност (като същност, но и на дело) Божиите Имена като Живи същности в нас…
Това възкресение на Словото в нас е именно процеса на придобиването на Божия Образ, на Неговите елементи в нас – в ума ни, в душата ни (вкл. емоциите ни), в характера ни:
- Възкресението на думите-възприятия, думите-светоглед в нас: Умът ни да се разшири и издигне, и да познае Вечните (Божествените) Реалности – Истинната Реалност, стояща зад видимото, като така трансформира егото ни и се покори благоговейно пред величието на Всемогъщия, на Божествения Промисъл, не от сляпа Вяра, а понеже проумява вездесъщността и всеприсъствието на Вечния Разум; Това означава умът ни и мислите ни да не бъдат ограничени до лесните обяснения, да не се задоволяват с видимата технология, а да търсят и издирват първопричините и скритите явления, пораждащи битието (придобиването на „Ум Христов“, както е описано в Свещените Писания)…
- Възкресението на душата ни е възкръсването на думите-емоции, на преживяванията и чувствителността ни. Душата се освещава, придобива вкус за свети (Божествени) преживявания – преживяванията и чувствата ни се възвръщат в своята свята първоначална цялостност. Осветената любов, която черпи от Божествения първоизточник, е различна, осветеното приятелство е друго, стремежът към щастие, крепящо се на външни условия, изтлява, и настъпват блаженството и радостта във всяко състояние; всяко преживяване от такова, зависещо от външни обстоятелства, се трансформира във вътрешно състояние на мир. Човекът се възхищава и търси младостта, силата, вдъхновението, свободата – в опознаването на Света на Вечността те придобиват други свойства…
- Младостта не е свързана с годините и силата, а с присъствието на Духа Божий (Духът на Правдата, Истината и Любовта) в човека – такъв човек наистина младее и притежава енергия, неприсъща на годините. Както е казал псалмопевецът „Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.; Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего; те и на старост са плодовити, сочни и свежи; за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.“
- Силата произтича от Вярата, явява се чрез защитата в „ангелски“ прояви в нас и извън нас; в нея се влиза чрез благодарност. Тя не е напън, не се постига с упражнения на тялото, нито с обучение в издръжливост, било телесна или душевна („да стискаш зъби“), а с духовния труд на утвърждаване в проницателна и деятелна вяра, на благодарност и дръзновение всеки ден (вижте Псалми:3, 19 (8-9),22, 26 (14), 5 (8-12), 150).
- В-дъх-новението е присъствието на Духа Божий в човека; то е състояние; то е самата любов към човека (всеки човек) и към живота – то няма нужда от външни стимули и провокации чрез нови места, силни усещания, влюбчивост, защото става вътрешноприсъщо…
- Свободата – не е необвързаност, а напротив – най-голямата обвързаност – покорявайки се на Бог (на Волята Му т.е. на Истината и Любовта) да станеш свободен от всяко противно и гадно, долно преживяване; не е бягане от отговорност, а трансформиране на отговорността в любов…
Тази трансформация на преживяванията и понятията в нас, за която загатвам е, както е записано в Свещените книги, душата ни да стане „Невяста Христова“ – да се храни и наслаждава на присъствието на Неговите същности. По отношение на душата, трансформацията и освещаването касае и „негативните преживявания“ – за какво страдаш, за какво се измъчваш, какво те терзае, от какво те боли.
Придобиването на страсти, подобни на Христовите, е целта на възкресението на душата в този аспект – често страдаме, защото нещо ни липсва (нямаме) или сме загубили, защото сме изморени или обезсърчени. Призовани сме обаче да се освободим, като разберем и заживеем реалността, че истинското страдание е когато загубим или отстъпим от позицията на Истината и Любовта; когато усетим, че волно или неволно сме излезли от Божествената пътека; че е благодатно и единствено градивно да страдаме не защото изпитваме завист, а защото сме усетили че изпитваме завист (т.е. лишили сме се от любовта си), не когато сме уморени, а когато усетим, че сме слаби да последваме онова, в което се чувстваме призовани… Ето така става ясно как е милост Божия възкресението на тялото да настъпва едва след първото възкресение – защото какво ще стане с едно вечно тяло, ако то бъде насадено (обитавано) с една нетрансформирана душа – нищо друго освен вечни, постоянни мъки…
- Нека разгледаме и няколко примера относно възкресението на характера ни. Това е възкресението на думите-характеристики в нас, съединението на думите-характеристики в едно, приближаването им към първоизточника. Два примера:
- Познаваме думата мъдрост и познаваме думата смирение. Исус обаче говори за смиреномъдрие – двете се съединяват пълноценно в едно ново естество. Какво е това? Това е да си смирен, т.е. изпълнен с мир („с мир“), защото си в мъдростта, т.е. виждаш какво и как Бог твори. Тогава смирението никога не може да стане малодушие, в което често се изражда когато е „самотно“ от другите прояви на духа в човека, нито може мъдростта да премине в гордост, каквато е честата алтернатива на „отделената“ мъдрост. Смиреномъдрието е и завещаното ни „бъдете незлобливи като гълъбите и хитри като змиите“, т.е. да бъдем в небесния поглед на небесните същества (птиците, гълъба), за да приемаме всичко с мир, смирение, защото виждаме на небесата, но когато на земята от нас зависи въплъщението, да познаваме механизмите – да бъдем гъвкави, „хитри“ (но заради доброто, благородното) – и двете същности са нужни и единствено пълноценни, когато са в единство.
- Друг пример: познаваме благостта, познаваме и честта. Исус говори за благочестие и е казал, „Един Отец е благ“. Какво означава това? Да търсиш чест само от Благия. Тъй направи и Христос, бягайки от тълпата, която иска да го короняса и казвайки на Пилат „моето Царство не е от този свят“ – Той приема помазание, чест, Короната си на Цар и Владетел само от Отец, не от хора. Така и ние – всяка чест да търсим само от “Благия”- дали след време, когато лице в Лице се видим, ще се чувстваме достойни или ще ни е срам. Няма нужда да пазим честта си и да търсим чест и почит от хората – това е като минимум загуба на време и усилия – всеки човек има свой мироглед и свой „дневен ред“, и не може да се съизмерваме спрямо други, няма полза и правда да се трепем да отговаряме на човешки критерии; единствените ни критерии могат да бъдат Правдата и Любовта, т.е. Божието Слово, т.е. Бог. Човекът, който е вързан в земния поглед (погледът на недостига, на конкуренцията, на недоимъка) винаги ще намери повод за съблазън – какво несъвършено да открие, да види, какво да отхвърли или да поругае. Не можe да ни боли от това. Честта, достойнството са добри, личността не може да се развива без тях, но е съществено да познаваме източника, пред който да ги търсим. Отделена от Благия, честта ще прерасне в себеправедност и себедоказване. А благостта? Може ли да бъдем благи към всеки и за всичко?! Можем ли да бъдем благи към злия, безропотно хранейки греха и разрушителните избори? Благостта трябва на свой ред да бъде съединена с честта, с правдата, с това, което е достойно…
И четирите думи които ползвах са характеристики на Божия Дух – така чрез него понятията в нас, думите, се съединяват, оживяват по нов начин, стават одухотворени…
Това са всъщност и първообразите, истинските същности, на нашите копнежи. Просто ние много често се задоволяваме с лесно-достъпните имитации. Но ако тези думи възкръснат в нас, те стават Думи на Сила – Силни Думи, способни да променят живота ни и да реализират неговата пълноценност, а ние ставаме Човеци на Словото.
Всичко това е само е надникване в същността на Първото Възкресение в човека, на придобиването на Вечен Живот – възвръщането му в Божия образ, което е нашата Надежда.
Тази Надежда е корабът, който, както са написали древните, ни „превежда над огненото море“, или „обувките всъдеходки“, с които ходим по водите… А „горивото“ на този „летателен апарат“ са доверието, смелостта и търпението.
Ето ги тези Думи-сили (Възкръснали Думи на Сила в нас) и в образи – кораби, пътуващи в духовните светове:
Исус ни освобождава от робството на плътта и тялото, защото ни изкупва от смъртта чрез своята смърт, и създава измерение на нова плът и вечен живот: Той победи смъртта – няма нужда от страх от смъртта; Той стана Първият Победител, Херос и се изяви като Господар над Измеренията /Цар на Царете и Господ на Господарите; Възкресението и Живота/.
Това важи за всички измерения – за вечността и за живота ни днес: чрез изкуплението и новия свят, които идват чрез Него, страхът от смъртта, който винаги се проявява и преживява като робство, е стъпкан. Когато усещането за възкресението, което идва всеки ден, за новия шанс, който ни се дава всеки ден, за вечната прошка, пропие естеството ни, тогава и най-голямата умора, отчаяние или апатия могат да бъдат надмогнати. Тогава започваме да разбираме и преживяваме, дори да наблюдаваме, как нито невъзможности, нито старост, нито болести имат реално сила над човешкия дух… всеки ден можем да издирваме мястото на възкресението и така да виждаме жива надежда, дори когато нещо друго си отива. Тогава ставаме неподвластни на времето и способни да взимаме трудните избори, в които решаваме да даваме, вместо да пазим себето си, да вървим напред към нови хоризонти, вместо да търсим сигурност, отбранявайки старото – защо? Защото вътре в нас ограничението на времето и плътта са отпаднало… Това е светоусещането, което на един по-обичаен език казано, ражда Героя, ражда Мет-Шири (буквално, този който е с лице на Син на Бога).
Херосът – Мет-Шири, не се страхува за живота си, защото знае, че има вечен такъв, той е способен да твори истински, защото не е подвластен на изкушения и страхове, той е свободен да дава, защото притежава всичко… Дори повече – понеже всичко това са процеси – дори ако бъде изкушен, изпитан или съблазнен такъв човек – той познава Божието Слово, механизмите на действие на Правдата, и има духовни инструменти да се възвърне, поднови, очисти, и да победи.
Опознаването, „населването“ на Христовите елементи в нас, е трансформацията ни в такива вечни същества, раждането на сетивата ни за този нов свят на вечност, който ни освобождава от хомота на тлението и смъртта, и ни дава още днес да разпознаваме островите на възкресението на Правдата ДНЕС и В ТОЗИ СВЯТ, и да стъпваме върху тях. Това са всички наши добри избори и дела, родени от любовта и правдата, които правят живота ни още тук реално вечен и ни сътворяват тялото за вечността. Това е всяка възможност да изявим чрез образ и подобие Христова същност. Островите на възкресението са тези „ситуации“, „периоди“, „събития“, в които усещаме присъствието на Ангелски Сили, на подкрепа, на едно особено, непредвидимо за човешкия ни ум преподреждане на събитията, в които имаме възможност да настаним Правдата и Любовта, Законите на Вечния, т.е. Неговото Царство. Така се ражда истинския Успех – така е родено всяко истинско откритие, всяка иновация, която прави света наистина по-добър, всяка книга или произведение на изкуството, което отеква във вечността. Така е роден всеки Герой и Победител.
Придобиването на подобна умозрителност – способност да виждаме и „населяваме“ островите на възкресението днес, е встъпването ни в Измерението на Победата… Тогава ставаме сътворци на Бога в този свят, съучастници в настъпването, пришествието, на бъдещия свят, защото обещанието за вечен живот не е само за човека и за неговия вътрешен свят – то е за всички аспекти на света – за природата, за обществото, и за всеки компонент от живота на човечеството… Чрез Исус, „първородният сред много синове“, и Неговите синове, нова плът (материалност) приема цялата вселена – „цялото творение стене и ожида прославянето (събуждането) на Божиите Синове“.
Чрез смъртта и възкресението Исусово, чрез този безмерен акт на Любовта, природата, всеки неин елемент и всяко творение възвръщат способността си да се завърнат „материалните“ характеристики (или телесността) във времето на съвършенството и нетлението – природата бива изкупена от смъртта… „Той чрез смъртта победи смъртта“.
Слово за Кораба (Кивота Господен)
И така, тези записки не са само за възкресението на Словото Днес – те са за Възкресението на Исус Днес и Винаги.
