За духът който е говорил чрез пророците – познаването на Триединния Бог и Исусовите Имена във всички човешки епохи

 

Важно е да осъзнаваме, че Посветеният на Истината човек от всяка една епоха е познавал и имал достъп до истината за Духовния свят и Троичната същност на Бога и въплъщаването на Сина – Бог-Словото в плът. Това не е било никога запазена марка на един народ или едно време, нито „доктрина“ или учение възникнали преди 2000 години… Нито някога е било човешка философия или достижение на човешката мисъл и крайна точна на полета на неговата духовна фантазия или еволюция на мисълта му.

„2. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.“ /Iво Послание на Йоан/

„14. Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил/което значи Бог е с вас/.“
КНИГА НА ПРОРОК ИСАИЯ, глава 7; 8век пр.н.е. Юдея

„2. Така казва Енох: Слава на Теб, който идеш – Създателят, Творец на всичко що е било сътворено, Бог на Множествата. Ти се възнесе и изгря,
3. и възрадва Своята Майка, с короната на Цар и Бог на Множествата. Твоята Майка – Божията Майка (Теотокос) издига ръцете си прославяйки Те.
4. Земята на Еману(ил) Те приветствува с „Добре Дошъл!“ и Мястото на Духа/Ма-Рея/ Те прегръща във времето на Първородния си. Духът дава Силата Си и Словото на Истината
5. идва като жива душа в появата на Божия Син с две природи, във въплътения Всевиждащ-ИС – Всемогъщ-УС. Така Те благославя книжникът Енох,
6. казвайки: Благославяй, душо моя, Господа Бога на Множествата, Основателя на небето и земята,
7. Създателя на Човечеството по Образа Божий! Юг, Север, Запад и Изток, отдайте слава на Христа Господа Небесен,
8. Принца на Живота, Здравето и Силата, Твореца Бог на Множествата! Славете Го всички в Красотата на Неговото Присъствие осияла рибарската лодка!
9. Покланят се на Теб всички на небето горе и тези на земята долу и Писаното Твое Слово на Истината носи Светлината на Деня Господен. Врагът ти е предаден
10. на огъня, Злият е повален, вързани са ръцете му и Ти пречупи нозете му. Потомството
11. на враговете Божии е сразено и не ще се повдигне никога вече! Има тържество в Дома Господен и глас на радост в Обиталището на Всевишния
12 Бог на Множествата, защото видяха Възсияването Му и Неговата Светлина да осветява световете
13. с идването на Царското Му Величие. Светият Бог наш е дошъл в земята на Еману(ил) и просветлява света със Своето Рождество вчера, днес и вовеки!“
Пирамиден Текст – Papyrus Ani, най-късно 2хил. Пр.н.е., Египет

(1) О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия,
(2) Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине,
(3) И само теб (ще) величая, О велики Боже мой,
(4) Храмът Божий е моя Крепост Велика!
Оброчна плочка, 5 хил. Пр.н.е., Тракия
/виж ”Тракийското Писмо Декодирано”, Д-р. Стефан Гайд/

Това е Духът, който винаги е говорил и продължава да говори чрез пророците…

Искам още веднъж да се върна на постановката за психо-физичното-единно измерение и съответната концепция, че видимото отразява невидимото, че макро-вселената и микро-вселената са в някаква особена единосъщност, че от невидимото произлиза видимото, че архетипите в нас са словеса, които имат еквивалент във видимото защото и двете са отражение на една първична Истина-Реалност… Познаването на тази реалност е пророчески дух/тайновидство…

Така в древността много духовни учения и основните фигури в тях са за изпратения Божи Син и са разпознавали това Събитие в Подредбата на Видимата Вселена: Озирис1, Кришна, Митра2, Ди-Он-ИсУс3 – техните истории пророкували очакването събитие… Първият Архетип в нас – този на Любовта винаги ни е разказвал за това – че Всемогъщият „изпраща“, „дарява ни“ своя Син /своя Единосъщност/ за нашето спасение… Ние сме го разпознавали във видимата Вселена като слънцето, което се грижи за всичко и всеки, защото сме усещали че то е образ на Слънцето на душите, Богът Слово, който единствено е способен да съгрее и оживи душата ни (почвата в нас) и да се посее в нея Божието Слово (семе)…

Майката-Богиня – отново присъстваща във всяка култура – тази която крепи и подновява живота, храни и ражда на земята от Бога-Творец… Ма-Рея на тракийски (мястото на духа), любимата на Кришна – Рая, Руа-Елохим – духът свят при юдеите… В най-древните артефакти я намираме изобразена с руна-йероглиф за Слово гравирано на утробата, или със семена вътре в нея, със знак за сътворение на гърдите… Тя е била поставяна до домашните огнища, където се е приготвял хлябът, като образ на донасящата Хлябa на Живота (виж по-долу), в гробовете като образ на тази, чрез която идва Новият Живот…

И много други паралели… ,Древният човек е разпознавал във всяко явление в природата, тайните невидими същности от измерението на Всевремето… Това са архетипи (arche- пръв и typos – отпечатък, следа или спомен, запис, слово) в нас – “пред-произходни, вродени и наследени форми на човешкото съзнание”, “първични, автентични и неподправени шаблони – модели, спрямо които се формира основата на човешкото мислене”, отпечатани в нас от Твореца за да ни напомнят за Истината на Неговото Битие. Затова и се раждат като знание и концепции във човека във всички епохи и култури, Връзката е отвътре – навън – разпознал ги първо в себе си, човек ги вижда отразени и във видимата Вселена, защото знае че те са едно и че „от невидимото произлезе всичко видимо“…

Пророческият Дух е именно това: виждане през измеренията, поглед който оглежда всичко видимо в невидимото небесно, всеки образ в неговия първообраз и затова е в състояние да тълкува събитията и вижда сетнината им според действието на Божествените Закони.

Но е твърде неправилно да наречем пророците на Богa, идващ в плът, еднакви с него. Не може и да наречем Богa, слязъл в плът, просто пророк. Защо – ако е второто, то основната мистерия на свързването на невидимия и видимия свят отново няма да се е случила… А ако си мислим първото, то унижаваме Божественото и го наричаме неспособно да се прояви, или несъвършено в проявленията си. Някои учения казват че Авраам, Кришна, Мойсей, Зороастър, Буда, и т.н. като прибавят там и името Исус са просветени пратеници на Бог, които идват в различни периоди от времето да „обяснят“ Бога според нуждата на времето и културните особености, никой от тях не е Бог, но само обясняват Бога. Има обаче две основополагащи истини – всеки родител, ако детето му е в опасност, надалеч от него, той не би стоял вкъщи и пратил пратеници да му обяснят защо да се прибере, той отива сам да търси и върне детето си – това е Архетип в нас и би следвало да ни каже нещо – нима сме толкова самовлюбени, че да мислим че в нас любовта се проявява по-силно, отколкото в Бога, или че ако ние може да прекосим океани, за да намерим детето си, то той не може да прекоси измерения?! Родителят не се обяснява – Той отива да спасява… и аз това го знам от опит4… Тогава може да настъпи следващото объркване – защо тогава да не го прави по-често, повече от веднъж, защо всички тези имена да не са въплъщения на Божественото, а не просто пророци?… Аналогичен и е въпросът с истината – защо да може да е казано само по един начин, нима наистина културните различия нямат значение?… Трябва да приемем един парадокс – Бог няма нужда да се себеразкрива множество пъти – себеразкритието Му е съвършено и универсално за всеки и всички времена, Той не може да изяви нещо недостатъчно, което да има нужда от донаместване, дообяснение, видоизменение, за да „пасне“ по-добре на променящите се условия. НО, в същото време, именно защото Той е и толкова всеобхватен, ние нямаме никакъв шанс да го разберем, ако ще най-обучените Му тълкуватели да са всеки ден сред нас и да се опитват на най-близкия на нас език да ни говорят, освен ако самият Той не стане част от нас, не пребъдва винаги в нас (поне като потенциал), което е Духът, Божия Дух в нас. Без Божия Дух в нас, ние не може да „разберем“ Исус, ако ще и Той самият да стои до нас – ние няма да Го разпознаем. Но чрез Божия Дух в нас – ние всеки ден може да го виждаме т.е. Той е в някакъв смисъл въплътен единствен път и в същото време – винаги присъстващ… А защо тогава е било нужно да „идва“ – казахме в основното изложение. И така, Едното явление на Бога е в пълнота достатъчно и съвършено, за да изпълни нужното (както да изкаже Истината, така и да случи нужната мистерия, чрез която човек отново на придобие достъп до Небесните Места) (и всичко друго означава да определим Бог като недостатъчен или несъвършен). Но за да го разбираме и да може да се „ползваме“ от това Явление и Истина, Той трябва да е и непрекъснато в нас – и това е същността на Бог като Дух, Божия Дух. Т.е. Бог не се въплъщава при нас многократно, защото няма нужда от това и в същото време може да присъства вътре в нас постоянно чрез Духа. Тогава нататък някой може да каже, „е, добре тогава защо вярното въплъщение да не е някой от другите учители, мислители, пророци“… Това е избор, който всеки прави за себе си, аз споделям само това, което аз знам.

Едно обаче искам да кажа – до какво всъщност довежда имането на много „учители“ и липсата на Един „въплътен Бог“ – това е хитринка от духовете на лъжата които да подхлъзнат човека да може да си избира, „чопва“ отвсякъде това, което му изнася, да е повратлив.

Подобно, ключово е да разбираме, че същностите характеристики на проявения Бог-Слово, на ИсУс, не са някакво учение или философия, възникнала преди две хиляди години. Тези четири основни същности на Бог-Словото като явление и Име са били свидетелствани през хилядолетията преди това в Юдея, Тракия, Египет.

Книга на Пророк Изекил /Юдея, 6в пр.н.е./

ГЛАВА 1.
1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, –
5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила;
7. а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15. И гледах животните, – и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18. А на’платите им – високи и страшни бяха те; на’платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.

ГЛАВА 2.

1. Такова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.

Проявата на Бога, Славата Господна бива засвидетелствана от пророк Изекил чрез тези херувимски лица…

 

Тракия: 5 хил. пр. н.е. имаме записи с пиктографско писмо на тези 4 същности-епитети на Бог-Словото запазени в плочки от Орфеевия Завет /вж. книгите на Др.Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано“/:

1. Соколът, Божият Син – Плочка Градешница 5 хил.пр.н.е. (*)

 

“В горния йероглифен текст се вижда на първо място пиктограмата на Божия Син (с произношение „Шири”), който в своите разновидности на „Божествен Сокол“ и се произнася също като „БАГ“, откъдето твърде вероятно произлиза и думата „БОГ“ в българския език.”
 
 
 

 
 
 
 

2. Тронът с Око и Човек– Въплътилия се Бог (*)

/Озирис/Ус-Ир(Ре)-Ис/: Директно прочетено: Окото- „Ис“ – Гледам (и по-късно под гръцко влияние Ир от Ирис) и Тронът – „Ус“ –Вседържител/Всесилен с определителна идеограма за Бог.

 

3. Господар над всички измерения, Пазач между измеренията – Куче (силно животно) – държащ вратите между измеренията (*)

 

„Цар на Всички Измерения“ – Йероглифът за Тракия е също Йероглифът за много измерения свързани в едно „Основите на Света/Вселената“. В неолитнaта тракийска цивилизация основният символ за Пазач или Господар/Цар на Измеренията е кучето, по-късно лъвът също започва да носи същата символика5.

Същата пиктограма присъства и в Плочката от Караново, 3тата плоча на Орфеевия Завет, където именно се е закодирала свята формула, изповядвана от древните за овладяване и царуване над всички измерения:

 

4. Вечната Жертва, Жертвения принос – Плочката от Тартария

Долу в дясно – олтари с духовни и материални приноси; Горе дясно – жертвено животно върху олтар, в ляво – духовен/безкръвен принос – тамян върху олтар; долу дясно – пиктограми изобразяващи духовно воюване.

(*) Книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ на Др. Стефан Гайд откъдето са препечатките.

Тъй-като не е целта на тези записки да навлизам в прочитите на неолитните свещени плочки, само ще спомена, че определените „символи“ сa поставени в контекст, който точно приляга на смисъла на тези същности, както ги дискутирахме по-преди.

Защо е така и как е възможно тези образи да съществуват през хилядолетията: това са думи на Древната Реч – от първите думи, чрез които е била сътворена Вселената… Това са Думи, чрез които се Бог е решавал да прояви своя характер… това не са просто символи-животни, в никакъв случай не трябва да се разбират така – това са думи-образи, явяващи същности! … Така трябва да се разбират тези образи на лъва, телето, орела и човека – като Свети Думи, Думи на Древната Реч на Сътворението, Архетипи, които първо трябва да видим, да разпознаем като „дрехи“, проявления на Бога, и които после да проявим в нас… Важно е да се разбира, че дрехата на Бога не е самите тези „животни“, а Херувими с такива лица, т.е. Ангелски Могъщи Сили, които носят определени характеристики, Ангели-Словеса.

… Защо Ной спасява животните в Ноевия ковчег (кивот) и само животни ли спасява? Един древен духовен текст ни казва че Ной прибира в кивота светите думи („годни за разплод“)…

1. А относно естеството на Тайната Древна Реч, братя, не ми е позволено по-подробно да ви пиша, ако и по човешки да копнея за това. 2. Но сега Господ ме е възпрял, защото не е полезно за всинцата да знаят тази тайна. 3. Затова е и наречена „тайна“, защото е предопределена само за тези, които следват Господа докрай и слушат тайните от устата Му. 4. За тях Той е обещал като е рекъл: „И явих им Твоето Име, Отче Мой, и ще явя, та любовта с която си Ме възлюбил да бъде в тях и Аз в тях, и да познае светът, че Ти си възлюбил тях както си възлюбил Мене. “ 5. Да копнеем, прочее, да се намерим достойни от Бога, братя и сестри мои, даже всеки един от нас, да получим изявени всичките велики Божии Обещания, които са заключени в Неговото Свято Слово. 6. Казвам „заключени“, защото така ще останат за мнозината. Но което е заключено, то е заключено, за да се отключи, и то ще се отключи за тези, които дълготърпеливо следват и любят Христа докрай. 7. Понеже, братя, вие знаете какво каза Сам Господ в Словото Си: „Аз съм „Алфа“ и „Омега“, 8. което на езика, на който го каза, беше: „Пата“ и „Айн“, сиреч „Устата“ и „Окото“, т. е. Словото устно и образно, началото и краят. А в това е още по-голяма тайна! 9. Защото, братя мои, все що Господ Бог изрича, то идва на видело и става наяве, така щото се вижда на своето време, 10. а също и все що Господ Иисус види от Отца, Той изговаря и открива на верните Си, и то става в тайно, така щото се скрива на сигурно място! 11. Неизречима е дълбочината на това откровение от Господа, братя мои, защото Древната Реч, която дойде от Едем до Тиракийския Род в Образи, (а образите се изговаряха от човеците с устни), бе същата, която от по-напред Отец бе изговорил в Йерус с устни, (а се записа в Едемската градина с образи). 12. И всичко това, що се записа, праотецът Ной скри в ковчега, който и го пренесе на тайно през големите води, за да се съхрани. 13. А тези, които го съхраниха, пък го записаха, за сигурно, на пилони от камък и в стените на гробници, та да стигне до всички избрани от Бога мъже. 14. Тези древни Тиракийски образни знаци прие Египет и съхрани в светилищата си, и тези древни езикови звуци приеха Асирия и Израел, и изписаха с букви в скрижалите си. 15. И понеже жреците на първия криеха от мнозината знанието, как да ги четат, а книжниците на последните покриваха от мнозината ключа, как да ги изрисуват, в деня, в който „се объркаха езиците“, (който чете нека разбира), за което ви писах от по-напред, всички те загубиха способността да говорят и пишат Древната Реч! 16. И тъй, по Божий План и Божие Предопределение, тези са Думи Божии, скрити от създанието на света, 17. а това стана заради избраните, така щото те да се съхранят само за тези, които са Негов Възлюбен Народ, сиреч, които копнеят ден и нощ за Вечното Божие Слово, за тази „Алфа и Омега“, която е Сам Христос. 18. С търпение и болка, но също и с неизказана радост, ви писах собственоръчно, братя и сестри мои, 19. относно тайните и словата, и благодатта, и силата, и мъдростта, и царството, и пълнотата на всичките Божии Обещания, които са за вас и потомството ви, 20. ако ги пожадувате и потърсите усърдно и от сърце докрай, защото Този, Който ги дава, вече ги е обещал на всички, които Го търсят и следват вярно до века, и не Го пускат, докле Сам Той не им се изяви и ги благослови докрай. 21. И Духът и Невястата казват: „Ела!“ И който е жаден, нека да дойде и пие даром от Живата Вода! 22. Сам нашият Господ Бог Всемогъщий, нашият Спасител и Цар, нашият Иисус Христос да бъде винаги и на всяко място с избраните, между които се моля да се удостои да бъде всеки един измежду вас, сега и до вечността на вечността! Амин. (Второто Послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес Българи, Corpus Melchisedecum)

 

––

  1. Озирис се изписва с йероглифи като Око и Трон, което на бохарски се чете Ис-Ус; Гърците го четат УсИрис защото разменят мястото на Трона и Окото при прочитането и заменят бохарското Ис(око) с тяхното Ирис…
  2. Персийският Бог Митра идва от Мет-Ре – Сътворяващ чрез Словото на тракийски; също и във фригийския му диалект
  3. Тракийският Бог чието име значи Слънце на душите
  4. вече го знам от опита на знанието, също, но всъщност първият човек, който ми разкри тази Божествена същност, беше баба ми
  5. https://books.google.bg/books?id=aXtuL5DVd3IC&pg=PA114&dq=lion+dog+neolithic&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEwJqJmv3QAhWLJ8AKHYpdAWMQ6AEIJDAC#v=onepage&q=lion%20dog%20neolithic&f=false – Although after bronze age dog was reraley worshipped (the lion took his place as the quardian of divinity), the dog remains sacred in the ancient world.
Сподели публикацията
Написано от
Няма коментари

Оставете коментар