За Материята и Словото в Човекът и психо-физично-единното пространство на Първословото

В научните диспути въпросът за връзката между материята и мисълта (и в този смисъл видимото и невидимото) се среща още от времето на Платон, вълнува умовете на Декарт и Спиноза, а в съвремието, с развитието на квантовата физика, се изявява в множество насоки. Най-основната е тази за ролята на съзнанието в квантовите процеси и идеята за Quantum Consciousness или Quantum Mind. Те си поставят задачата да обяснят ролята на съзнанието в процесите, описвани от квантовата физика, включително дали и как съзнателният наблюдател определя резултата от квантови събития и дали функционирането на самото съзнание се обяснява чрез такива процеси.

И въпреки че мненията в научните среди са полярни и започват от отричане на тези теории, редица водещи учени посвещават кариерата си на такива изследвания и отдават неотменима роля на съзнанието като практически сътворителен елемент. Една много добра отправна точка е статията-резюме на Х. Атманшпахер (Atmanspacher „Quantum approaches to consciousness“ в The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2011 Edition). 1 Тези разработки се базират по един или друг начин на идеята за Мисълта и Материята като дуални (огледални) аспекти или две различни прояви на една универсална реалност. Постановката за дуалния аспект третира сферите на съзнанието и на материята като аспекти, или проявления на една първична (стояща зад тях или основна спрямо тях) реалност, в която съзнанието и материята са неотделими. При този подход, отличаването на съзнанието и материята е резултат от необходимостта чрез наблюдение да „получим достъп до 2“ (т.е да изучим) съзнанието и материята като отделни феномени, и като резултат от това да изучим и общата реалност зад тях. Следователно, състоянието на първичната, психо-физично-единна реалност се смята за онтологично (естествено-присъщо и, което е най-важно пред-определящо), а priori по отношение на отличимостта съзнание-материя…

 

На първо място, тези теории казват, че нашите мисли (и преживявания) и материята (вкл. нашето тяло, но не само то) са свързани посредством друго „измерение“, което е психо-физично-единно, първичен (архетипен) ред, който се проявява като подредба (чрез т.нар. „фактори на подредбата“ или „елементи, въвеждащи в ред“), според която се организират психическите/съзнателни и физически/видимите проявления на този първичен ред в епистемологично различимите сфери на мисълта и материята. Отграничаването на съзнание и материя има смисъл, само за да имаме способ епистемологично да получим едновременно достъп до съзнанието и материята като отделни феномени, и до общата реалност зад тях.

 

 

На езика на древната Духовна Наука това е процесът на разгръщане от Единия на невидимата и видимата природа т.е. възникването на живота, като първопричина за това, както четем във всички духовния учения на древността, е Духът на Любовта, който произлиза от Единия, а процесът на разгръщане се случва посредством Сина на Единия и Духа на Любовта – Словото. Така, Духът е изборът, първопричината, характерът на Бог заради който той решава да се проявява по определен начин, а Синът е самата проява на този избор, духовният закон(и) на подредбата на вселената, първичния ред, не самата подредба, а „словото“ на подредбата…

 

Judia, Битие:

1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един.

 

Тракия, Орфизъм:

„1. В началото, преди Бог да изрече небето и земята в битие, и когато нищо още не се движеше, Бог изрече своето Име. Чрез Него всичко стана и без Него не е станало нищо.

2. И името Божие бе Словото Божие и Словото Божие изрече всички имена на света. И както изрече, така и стана. Всички те от Него излязоха и при Него пак ще се върнат, а Той излезе от Нея, която е образа Божий, сиреч тази която е Рея – Животворящия Дух на Единия Отец.

3. Понеже в началото Този, който беше Един, Той беше също Двамата в Единия, които родиха Любовта, а тяхната любов създаде невидимите и видимите, сиреч Словата на Вечната Реч, чиято уста е сам Господ Бог. И тъй, от Бога Отец и от Божия Дух – Майка и от Божия Син-Слово, който е слънцедатния Всевиждащият-Всемогъщ/Ис-Ус/ – Победителя, сиреч от Триединния Бог-Творец всичко е станало и всичко има в Него начало и край, а след края – вечност без начало и край.

4. А тези които са станали, са станали според всичките начала и краища от най-високите небеса до най-ниските места на преизподнята и от невидимите неща се състои всяко видимо нещо, било то от безначалните и безкрайните, или от тези що имат начало и край. 5. И така по реда и местата си се представят всички небесни, земни и подземни войнства, и духовните, душевни и материални същности, с които се проявяват, защото са в постоянно движение и се проявяват, подреждайки се по Божиите Думи и Неговата Реч…“
Из Хроники на Хаброзалмокс, глава 1; 4 век пр.н.е., Тракия 3

 

Християнските свещени писания

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

… /Евангелие от Йоан, 1/

 

И така, ние наричаме този психо-физично единен, първичен ред, който се проявява чрез „елементите, въвеждащи в подредба“, според които се организират съзнателните и материални проявления на този първичен ред – Първичното Слово или Логосът. И така откриваме, че материята и мисълта са изява на определени закони и ред, по които това „над-съзнателно“ и „над-материално“ (но съдържащо съзнанието и материята) измерение оперира. Добре е да отбележим, че за нас е по-привично да ги наречем „ред и закон“, защото сме свикнали да назоваваме естествата на езика на материята, но същите „закони“ и „ред“ се изразяват в „характер“ или „преживявания“ т.е. Дух на това първично измерение на езика на съзнанието. Важно е да не пропускаме тази дуалност/двойственост/ във възприятията ни за характеристиките на това измерение, защото то, както беше казано, съдържа и материята, и мисълта (преживяванията)… Щом от това измерение произлиза мисълта, която е характерна само за личността, то би следвало това измерение да има и своя личностна изява и съответно воля – т.е. определен характер. Тази личностна изява на първичното, изявяващо се едновременно като закони на съзнанието и материята измерение, се покрива с познанието на древните за личностната изява на Словото-Бог – Ре – Ис-Ус. В Тракийското наследство, както индиректно и в други текстове, намираме името –архетип на това първо-слово, името на Бога, като същност – Ис-Ус – думата Ис значи „Всевиждащият“ , думата Ус значи „Всевладеещ“ – т.е. ИС-УС е Словото Божие, което прониква (все-вижда) във всичко и всички и владее всичко…. В тази постановка, връзката между невидимата и видимата вселена, между микро-космосът и макро-космосът, между Адам (човекът) и Едем (природата) става много ясна: 4 човекът чрез връзката си с Единия (Божеството) може да пресътворява природата (външната среда) или да влияе на видимото…

 

 

И така, съвсем практически, когато търсим да опознаем (включително в молитва, размишления, съзерцание, медитация, но и в търсене на избори за живота ни, в делата си) първичното слово, Първото Слово от което е започнал света, и което е извън времето (т.нар. „безвременно ниво на реалността“ или по-точно всевремието), неговата същност и ред или „характера“ му в горепосочения смисъл, ние по някакъв начин започваме да се възвръщаме в неговото съвършенство, непокътнатост и живото-творяща сила – защото реално се „храним“ с Него … за душата (душевното същество), устата са очите ни (душата се храни от това, което наблюдаваме), за духа (духовното тяло), устата е умът ни (духът ни се храни от това, в което са потопени мислите ни). Така, търсим да опознаем Първо-Словото носи реалната сила постепенно, но мощно да променя битието ни и да ни прави по-здрави, будни и виждащо-вярващи, защото словото, от което ние сме изтъкани влиза във взаимодействие (ако използвам езика на материята) или „се отдава“ – влиза в особена любовна връзка на единение (ако ползвам езика на душата/преживяванията), с онова първо слово (Ре, Ис-Ус), в което е цялата пълнота, съвършенство, живот, здраве, сила и творчески потенциал. Така словото в нас, и като резултат самите ние, започваме да придобиваме Неговите характеристики, Неговите сътворителни способности, Неговите Имена, които единствено могат да реализират видимия свят в най-добрия му вариант или в най-висшия му потенциал. „Думите“ в нас, в процеса на тази връзка, т.е мислите ни, концепциите, представите ни, чувствата ни започват да се трансформират, да се възвръщат към своята цялостност, чистота, святост /нататък ще говорим още много за това/ – този процес ни възвръща е святото ни естество на Божии Чеда, сътворени от Отец със всички сили да управляват битието благородно… Затова е толкова съществено да познаваме Характера на Бога-Слово – за да го пресъздаваме в своя живот; затова и Той в един момент от линейната история се проявява директно в човешка плът… Единствено такъв пример и последование може да възвърне битието в неговото първоначално съвършенство, или ако не сме дотам дълговидни или амбициозни – да ни даде шанса да живеем достойно личния си път и да разгърнем потенциала си и личността си в пълнота и благородство.

А архетипните словеса и образи (образно слово), които познаваме от езика на психологията че са във всеки един от нас (от arche- пръв и typos – отпечатък, следа или спомен, запис, слово), са онези съвсем първични „думи“, останали или „изписани“ (записани) в нас, чрез които намираме по-бърз достъп до интимно общуване с Първословото (Ре), до опознаването на характера на това Първослово, именно защото те са първични и така носят характера Му (характеристиките Му). По дефиниция, това са “пред-произходни, вродени и наследени форми на човешкото съзнание”, “първични, автентични и неподправени шаблони – модели, спрямо които се формира основата на човешкото мислене”. Неслучайно, за неактивно търсещите хора, архетипните образи се явяват най-вече в сънищата, когато рационалното, рутинното, надграденото мислене е приспано. И макар че съвременният човек свързва понятието архетип с работата на К.Г.Юнг, самият Юнг отбелязва, че то е използвано още не по-късно от 200 г.н.е. в Corpus Hermeticum (за който знаем, че е по-късна и частична интерпретация на Corpus Orphicum), където Бог е наречен Архетипната Светлина (т.е. Първо-Словото Светлина) и се говори за Архетипен шаблон/матрица.

 

И така, съществуването на този над-личностен, над-материален свят и неговите проекции в битието на макро- и микро- космосите на вселената и личността поражда скрити връзки между проекциите в различните измерения, които ние само понякога бегло разпознаваме. Но колко би било вълнуващо да познаваме преводния език и думите-съответствия във всяко измерение?! Например – какво значи четирилистна детелина на езика на микро-космоса на Адам-човекът? А смокиня? А дърво? А река? А Истина и Любов на езика на макро-космоса как се изобразяват?…

Може би звучи невероятно, но в някои от древните езици, такива следи са се запазили, именно защото това, което древните хора са имали нужда да комуникират, е било много по-близо до тези архетипни същности, те са общували за „простички“ но „съществени“ неща. Имали са много по-малко думи, но думите които са употребявали са били веществени, съществени. И понеже не е имало разводняване, думите са били изразители на същностите, образно казано „тяло“ на същностите, идеите, концепциите които са предавали, „кораби“ пренасящи „същността“ от ума на един човек в ума на друг. За това и първите езици са се записвали в пиктографски знаци, а думи, които са носили сходна същност, са звучали сходно… Поради тази причина изучаването на определени древни езици е могъщ инструмент за проникване в тези Архетипи, които са част от Божествената подредба, проява и характер…

Реално, това което може да ни дари възможността да започнем да разбираме превода на явленията между измеренията е Древната реч – Древната Реч, в смисъла на този загубен най-древен език, който в съвършенство е носил тези архетипни същности и връзките между измеренията и поради това е имал силата да сътворява (от невидимото измерение да „извиква“ във видимото събитията-изразители). И макар и да не говорим конкретно в тази насока нататък, се надявам че някои от частите на писмото ще загатнат поне защо е така… Отново може да кажем – това е приказка… Но ако е незначителна измислица, тя няма да се запази в най-могъщите образи на всички епохи и народи – Адам „назова“ животните, и те му се подчиняваха, Орфей заповядваше на ветровете, усмиряваше животните и с песен извикваше орлите, Йосиф разбираше бъдещето чрез образното слово на древната реч в сънищата…

 

Но дори и днес да са останали само отломки от това познание, истината винаги намира начин да говори за себе си. Днес имаме други „показатели“, че има измерение което „властва“ над видимото т.е. влияе еднопосочно и над материалното. Истината търси непрестанно начин да се изяви, да даде шанс да бъде позната – и така днес, когато сме „забравили“ древната реч, науката започва да служи като такава врата (не единствена, но реално отворена врата) – духовната или трансцедентната наука, която холистично прониква, свързва и се ползва от всички клонове на познанието – това е познанието на причинно-следствените връзки в битието.

 

The Global Consciousness Project
The Institute of Noetic Sciences
Your Emotions Regulate Your Genetic Expression
How Stress Changes Your Genes
Words Can Change Your Brain
Scientists Prove DNA Can Be Reprogrammed by Words and Frequencies
Учените потвърдиха: думите влияят на структурата и молекулите на ДНК
DNA BioComputer Reprogramming
Статья, которая вызвала агрессию со стороны молекулярных биологов
Влияние корригирующего и превентивного воздействия электромагнитного излучения, модулированного биоструктурами, на течение острой инсулиновой недостаточности у крыс

 

Илюстрациите, разбира се, са илюстрации на основната теза тук в преносен смисъл и са сложени за да провокират въображението (а дали всъщност?)… Ние говорим за паралели между невидимия вътрешен свят на човека и видимата и невидима макро- вселена, за причинно-следствените връзки, които свързват явленията между тях. Трансцедентната наука днес, както Древната Реч за посветените от древността, е декодерът за това, което се случва в битието. Трансцедентната наука в друг смисъл, не е нищо по-различно от познание на Първо-Словото и Законите, които са определени чрез Него.

 

 

 

 

И така, подредбата е такава, че всичко видимо е еманация на невидимото, на слово… В естеството на Словото е да се проявява винаги и навсякъде, непрестанно („и всичко което Е изрекъл ще стане Видимо на своето време и място, защото там където се изрече нещо и се появи нещо, се явява Времето и Мястото, и Видимото и Невидимото в тях и извън тях“), а човекът е неизменно живото-творец, в съучастие с онова слово (нагласа, концепция, светоглед), което избира да „приема“ и с което да се „съизволява“. Независимо дали си даваме сметка или не, дали осъзнато го приемаме или не, този принцип е в основата и на индивидуалното ни битие, и ние не можем да се скрием или да си „дадем почивка“ от него и да отложим реализирането на „словото“, което приемаме в себе си като мисли, виждания, вяра, представи, нагласи, дела, желания и мечти.
Мoжем да изберем живот в света на проекцията  – където сме биохимия… или да изберем да се осъзнаем като част от постоянно-разгръщащия се свят на Словото… Там самите ние сме изтъкани от слово. Нашите концепции, представи, нагласи, чувства („микро-космосът“ ни) – думите, словесата, които изтъкават нашия вътрешен свят и като последствие – нашите реакции, действия, това „кои сме ние“, т.е. самите нас, са силни и създаващи. Така словото, с което „изпълваме“ вътрешността си, предопределя словото, което явяваме. Защото словесата в нас имат повече „власт“ и значение за битието ни от материалния и телесния аспект на съществуването ни (макро-космосът), защото, в определен смисъл, ги предшестват. Това, макар и трудно за разбиране, е директно отражение, резултат от факта, че самите ние сме „слово“. Като че ли на нас, съвременните хора, ни е много трудно да приемем, че мисълта ни, т.е. словото в нас (нашите концепции, представи, нагласи, чувства) може да твори обективна действителност, да променя материята. В нашите представи материята е „силна“, а мисълта – „слаба“, материята и обстоятелствата променят мисълта ни, а не обратното… Но всъщност не е само така… Така ни се струва, може би защото сме загубили “силните думи”… И винаги имаме този избор за себе си  – да се възприемем като случаен резултат на средата (тяло, в което се появяват мисли и чувства) или като всъщност слово (и дух) населяващи тяло…
Пълният текст може да бъде поискан на адрес info@mirnablog.net
  1. Обещаващи насоки за тези търсения дават още преди повече от 50 години разработките на ФонНойман (von Neumann 1955, Chap. V.1) и Вигнер (1967). Щап (Stapp 1993,1999, 2006,2007) работи и до днес по тяхното разширяване и усъвършенстване. Алтернативна насока посочват В. Паули и К.Г.Юнг (Jung and Pauli 1955; Meier 2001; Atmanspacher and Primas 1996, 2006, 2009) и Bohm and Hiley (Bohm 1990; Bohm and Hiley 1993; Hiley 2001).
  2. под „достъп“ изследователите разбират „да имаш знание за“ и да се ползваш от това знание
  3. Чрез Еврейското наследство разбираме че Словото е „изрисувало“ видимото. Орфикът, последoвател в Тракийското наследство открива механизма зад и основанието на живота – Словото и Любовта – първо в невидимите същности, а от там и във видимите. Ако и двете, Еврейското и Тракийското духовно наследство и познание, да са от един корен, те наблюдават Твореца по различен начин. Погледът на едните е ориентиран във видимото, резултата, опознават същността на Бог по това което се вижда като негово творение, а другите търсят невидимото, механизмът, скритото слово…. Две свидетелства които се допълват едно друго…
  4. На повърхността да погледнем как Едем (света) и Адам (човек) са две различни еманации на едно и също много комплексно слово – Адам в Едем е бил господар на цялата природа, животните са го слушали, не е можел да потъне във водите на реката, слънцето не е залязвало… какво са животните в микро-космоса – човекът – Адам – това са нашите емоции, прояви на характера, състояния; какво са стихиите – това са „ветровете“ – пак може да си направим паралелa, водата – неосъзнатото в нас, където може да се загубим, „потънем“…
Сподели публикацията
Написано от
Няма коментари

Оставете коментар